90 години Лъчезар Еленков: поезия, която не си отива

На 20 септември 2026 г. в зала 604 на ул. „Позитано“ №20 в София Българският антифашистки съюз и Художественият съвет на вестник „Жарава“ отбелязаха 90-годишнината на големия български поет и антифашист Лъчезар Еленков (1936–2020).

В изключително творческа и артистична атмосфера бе почетена паметта на поета, чието литературно наследство продължава да живее чрез неговите стихове, книги и приятелствата, оставили трайна следа в българската култура.

Слово, написано на ръка

Събитието бе открито от големия български поет Матей Шопкин, който прочете без очила изумително трогателно слово, написано собственоръчно на ръка.

Към присъстващите с думи за Лъчезар Еленков се обърнаха Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Николай Шопов, издателят Владислав Симеонов и председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий – инициатор на събитието.

Залата бе препълнена!

Поетичната програма бе открита от журналистката и поетеса Оля Ал-Ахмед, която прочете авторското си стихотворение „Лъч“, посветено на Лъчезар Еленков.

След това прозвучаха стихове на поета, поднесени артистично от Оля Ал-Ахмед пред публиката.

Специално участие взе и синът на Лъчезар Еленков – Йордан Еленков. Той прочете няколко стихотворения на баща си и обогати програмата с музикален репертоар от известни песни по стихове на поети – приятели на Лъчезар Еленков.

Като специфичен символичен поздрав за звездния юбилей на поета прозвуча и стихотворението „Бъди“ на голямата българска поетеса Ваня Петкова – в изпълнение на нейната дъщеря Оля Ал-Ахмед.

Две поезии, едно приятелство

Особено емоционален бе моментът, в който Оля Ал-Ахмед и Йордан Еленков изпълниха заедно хита „Любовта на Юнгата“ по текст на Ваня Петкова и музика на Йосиф Цанков.

Лъчезар Еленков и Ваня Петкова приживе са били големи приятели, свързани от близостта на духа и литературата. Това приятелство остана живо и след тях – чрез стиховете, песните и паметта на техните деца и приятели.

„Златен дъжд“ – стих за Матей Шопкин

Поетичната кулминация на събитието бе прочитът на стихотворението „Златен дъжд“, което Лъчезар Еленков посвещава на Матей Шопкин.

Матей Шопкин, седнал на втория ред в залата, не очакваше тази изненада. Така стихотворението се превърна в своеобразен подарък към самия поет – личен, неочакван и силно емоционален.

И това не бе всичко.

Йордан Еленков прочете невероятно силното стихотворение „Не си отиваш ти от мен!“, написано специално за този повод преди броени дни от поета Лозан Такев.

Стихове, песни и спомени изпълниха залата до края на тържеството. След официалната част присъстващите продължиха срещата в приятелски разговори, споделяйки спомени за човека, поета и приятеля Лъчезар Еленков. Сред големите приятели на Лъчезар Еленков са били видните поети Евтим Евтимов, Матей Шопкин, поетесата Ваня Петкова, известният испански поет Мануел Муньос Идалго , руските големи поети Евгений Евтушенко и Вознесенски, Игор Шкляревски и други.

ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ – ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА ПОЕЗИЯТА

Лъчезар Еленков е роден на 21 юли 1936 г. в с. Горни Лом.

Средното си образование завършва във Видинската гимназия „Димитър Благоев“ през 1954 г., а през 1960 г. завършва Московския нефтен институт. През 1966 г. получава и второ висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“.

От 1968 до 1974 г. е главен редактор на радиостанция „Младост“ към Българското национално радио, а след това – отговорен редактор на българо-съветския алманах „Дружба“.

В периода 1976–1980 г. е секретар, а от 1980 до 1988 г. – главен секретар на Съюза на българските писатели.

След това, до 1990 г., е пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва.

Бил е основател и главен редактор на в. „Славянски вестник“, главен редактор на в. „Жарава“, директор на в. „Български писател“ и на Вапцаровския вестник „Моята вяра“.

28 стихосбирки и литературно наследство

Лъчезар Еленков е автор на 28 стихосбирки, сред които „Отвесни градове“, „Забранена трева“, „Нулев километър“, „Брод на образ“, „Гранитово. Поема“, „Безкрайни мостове“, „Вътрешно време“, „Работни пегаси“, „Писмо за Левски“, „Септемврийска поема“, „Безсънни местожителства“, „Молитва за Македония“, „Кръвта на птиците“, „Часовник“, „Русото глухарче“, „Небесна лодка“ и други, както и на множество публицистични творби.

Негови стихосбирки са издавани в Русия, Испания, Турция, Индия и Чехословакия, а стиховете му са превеждани на всички европейски и славянски езици.

Той е член на Съюза на българските писатели и на Перуанската академия на поетите.

Отличен е с Националната награда за литература на ЦК на ДКМС, наградата за литература на Международната фондация „Георги Димитров“ – Димитровска награда, както и с наградата на сп. „Млада гвардия“ – Москва.

Лауреат е на националните награди, учредени на името на Гео Милев, Михалаки Георгиев и Иван Нивянин. Удостоен е със званието „Народен деятел на културата“ през 1986 г.

Носител е на най-високи държавни отличия, сред които орден „Стара планина“ – I степен, както и на множество медали, юбилейни значки и грамоти. Почетен гражданин е на Белоградчик.

Лъчезар Еленков си отива от този свят на 6 септември 2020 г. в София.

Но на 20 септември 2026 г., шест години след неговата кончина, стиховете му отново прозвучаха в пълна зала.

Защото истинските поети не си отиват.

Те остават – в стиховете си, в приятелите си и в паметта на хората.

Оля АЛ-АХМЕД